Anno 1404: Venice
Жанр: Strategy
Производител: Related Designs
Брой играчи: 1 - 8
Рейтинг: 7+
Дата на излизане: 26 февруари 2010
Производител: Related Designs
Брой играчи: 1 - 8
Рейтинг: 7+
Дата на излизане: 26 февруари 2010
Games.bg ревю
Типичният експанжън
Автор:
Galactica
Galactica
След разтърсващата Annо 1404, която се появи на пазара през лятото на 2009 година, доживяхме да видим и допълнението към нея - Anno 1404 Venice. Докато в оригиналната игра имахме честта да водим преговори и правим търговия с Ориента, в експанжъна нашите приятели от Ubisoft ни дават възможността да се запознаем с Гарибалди - лидерът на венецианците, и да изпълняваме неговите поръчения.
За съжаление обаче, не можем да строим градове, подобни на известния с прекрасния си Карнавал с маски италиански град, а новостите се ограничават само до два нови типа венециански кораба. Добрата новина е, че отново могат да се строят огромни красиви замъци, каквито правехме в Annо 1701 и 1701 The Sunken Dragon, и които липсваха в Annо 1404.
Също така, тук са включени различни природни образувания като вулканите, например. Докато изучавате тънкостите на местната търговия, дипломация и икономика, някой изригващ вулкан може да унищожи над 50% от острова ви. Най-лошото е, че не можете да направите абсолютно нищо, освен да гледате как лавата залива постройките, намалявайки драстично шансовете ви за доминация над останалите противници. Освен това има пясъчни и гръмотевични бури, aбе, с едно изречение – сблъсквате се с много природни бедствия, докато стигнете до крайния успех. Както може да се очаква, геймплеят не се различава почти с нищо от този в предходната игра, но това е нормално за експанжън.
В Anno 1404 Venice сингълплеърът е образуван от петнадесет епизода (разбира се, без да броим тези от основната игра Anno 1404), а също така предлага мултиплеър до осем човека. Още от първия епизод действията започват много динамично и това темпо се запaзва до самия край на играта. През цялото време сте заети с развитието на града - търгувате с търговци от всевъзможни нации, изпълнявате различни мисии и водите усилени преговори с различни персонажи - като започнем от посланика на Империята и свършим с преждеспоменатия Гарибалди.
Самостоятелната кампания ви предлага игра с максимум до три компютъра. Изкуственият интелект бележи известен напредък, спрямо предната част, но като цяло поведението му не се е променило особено, така че старите тактики могат спокойно да бъдат прилагани и тук. При стартиране на нова игра може да се избира дали да започнете с кораб или с произволно избран остров. За предпочитане е да се започне с гемийката, за да може да се избере някой по-голям и богат остров. Важно е местоположението ви да е по-близко до посланика, защото е от голямо значение, дали ще ви стигне времето за изпълннение на поставените от него задачи.
Веднъж избрали убежището си, започвате играта, разполагайки само с голо поле и много амбиция. Втората стъпка е да изберете местонахождението на пазара. След това се строят къщичките, приличащи повече на бараки отколкото на домове. При достатъчо атрактивна инфраструктура се появяват първите заселници. Те си имат своите изисквания, които трябва да се задоволят, за да продължат да населяват територията ви. В началото те не са толкова взискателни – стига им да имат риба, сок (добива се от нещо като ябълкови градини) и църква. Ако селяните са доволни, вестта за просперитета им се разчува и идват все повече и повече заселници. С благополучието им се повишават и техните нужди – изискват се дрехи и кръчма (задължително условие не само в Anno, но и във всеки град). В един момент, освен дотук изброените материални блага, на хоризонта се появява нуждата от подправки. Те обаче се добиват по-трудно, защото за тях ви трябва ориенталски град. За да получите разрешение от султана да строите ориенталски град, ще трябва да си купувате планове за всяко едно ниво, което става от посланика на Империята или Гарибалди.
След като се доберете до подправките изниква друг проблем - транспортът на стоките.
И точно когато започва усилен внос-износ от един остров на друг, се намесват пиратите. Те, принцпно, не представляват особен проблем, стига да имате големи флотилии от бойни кораби, които да съпровождат търговските. В началото едва ли ще може да си позволите военни гемии и поради тази причина товарите са беззащитни. Всеки потопен търговски кораб може да доведе до огромни проблеми, ако няма такъв, който да го замени. От там започва верижна реакция – ресурсите намаляват, поради това че транспортната веригата е прекъсната и парите (които не трябва да падат под + 100) започват стремглаво да намаляват, хората напускат града и играта загрубява за броени минути.
За съжаление обаче, не можем да строим градове, подобни на известния с прекрасния си Карнавал с маски италиански град, а новостите се ограничават само до два нови типа венециански кораба. Добрата новина е, че отново могат да се строят огромни красиви замъци, каквито правехме в Annо 1701 и 1701 The Sunken Dragon, и които липсваха в Annо 1404.
Също така, тук са включени различни природни образувания като вулканите, например. Докато изучавате тънкостите на местната търговия, дипломация и икономика, някой изригващ вулкан може да унищожи над 50% от острова ви. Най-лошото е, че не можете да направите абсолютно нищо, освен да гледате как лавата залива постройките, намалявайки драстично шансовете ви за доминация над останалите противници. Освен това има пясъчни и гръмотевични бури, aбе, с едно изречение – сблъсквате се с много природни бедствия, докато стигнете до крайния успех. Както може да се очаква, геймплеят не се различава почти с нищо от този в предходната игра, но това е нормално за експанжън.
В Anno 1404 Venice сингълплеърът е образуван от петнадесет епизода (разбира се, без да броим тези от основната игра Anno 1404), а също така предлага мултиплеър до осем човека. Още от първия епизод действията започват много динамично и това темпо се запaзва до самия край на играта. През цялото време сте заети с развитието на града - търгувате с търговци от всевъзможни нации, изпълнявате различни мисии и водите усилени преговори с различни персонажи - като започнем от посланика на Империята и свършим с преждеспоменатия Гарибалди.
Самостоятелната кампания ви предлага игра с максимум до три компютъра. Изкуственият интелект бележи известен напредък, спрямо предната част, но като цяло поведението му не се е променило особено, така че старите тактики могат спокойно да бъдат прилагани и тук. При стартиране на нова игра може да се избира дали да започнете с кораб или с произволно избран остров. За предпочитане е да се започне с гемийката, за да може да се избере някой по-голям и богат остров. Важно е местоположението ви да е по-близко до посланика, защото е от голямо значение, дали ще ви стигне времето за изпълннение на поставените от него задачи.
Веднъж избрали убежището си, започвате играта, разполагайки само с голо поле и много амбиция. Втората стъпка е да изберете местонахождението на пазара. След това се строят къщичките, приличащи повече на бараки отколкото на домове. При достатъчо атрактивна инфраструктура се появяват първите заселници. Те си имат своите изисквания, които трябва да се задоволят, за да продължат да населяват територията ви. В началото те не са толкова взискателни – стига им да имат риба, сок (добива се от нещо като ябълкови градини) и църква. Ако селяните са доволни, вестта за просперитета им се разчува и идват все повече и повече заселници. С благополучието им се повишават и техните нужди – изискват се дрехи и кръчма (задължително условие не само в Anno, но и във всеки град). В един момент, освен дотук изброените материални блага, на хоризонта се появява нуждата от подправки. Те обаче се добиват по-трудно, защото за тях ви трябва ориенталски град. За да получите разрешение от султана да строите ориенталски град, ще трябва да си купувате планове за всяко едно ниво, което става от посланика на Империята или Гарибалди.
След като се доберете до подправките изниква друг проблем - транспортът на стоките.
И точно когато започва усилен внос-износ от един остров на друг, се намесват пиратите. Те, принцпно, не представляват особен проблем, стига да имате големи флотилии от бойни кораби, които да съпровождат търговските. В началото едва ли ще може да си позволите военни гемии и поради тази причина товарите са беззащитни. Всеки потопен търговски кораб може да доведе до огромни проблеми, ако няма такъв, който да го замени. От там започва верижна реакция – ресурсите намаляват, поради това че транспортната веригата е прекъсната и парите (които не трябва да падат под + 100) започват стремглаво да намаляват, хората напускат града и играта загрубява за броени минути.
С идването на третата вълна заселници изискванията за ресурси също се увеличават. Започвате да садите жито, от него правите брашно, след това хляб и ето, че вече имате трети тип храна - хляба. Също така започвате да произвеждате бира, по-големи църкви и като за капак се появява необходимостта да се печатат книги. Производството на последните не е никак проста работа - например, индигото за тях се добива от Ориента. Да не забравим и необходимостта от затвор, но той поне е лесен за построяване. Сами разбирате колко заплетена става играта в напреднала фаза.
Имайки вече граждани, на бял свят се пръква и каймакът на обществото – благородниците. Те са най-проблемните и най-капризните жители на вашия град и, за да се сдобиете с тях, ще трябва да имате четвърти тип храна. Като върхов продукт на вашата хранително-вкусова промишленост тя се произвежда най-сложно. Изисква се отглеждане на добитък, добив на сол (копае се от скалите и се рафинира в реките) и комбинацията от двете представлява пържолите (според нас мусаката е върхът на хранителната промишленост, ама карай).
Ако искате да победите, задължително трябва да използвате възможността за развиване на тайни служби, защото те спомагат да саботирате производството на враговете, а оттам се забавя и тяхното развитие. Но не забравяйте - ако ви надушат, че ги шпионирате, нещата отиват на зле.
В по-късен етап на развитие играта позволява изграждането на армии, но не се надявайте да видите нещо подобно на Total War или пък C&C. Има твърде малък избор на единици. Достъпни са едва няколко наземни формирования - копиеносци, кавалерия, стрелци, артилерия, както и по два-три военни кораба. Тук е мястото да споменем, че сраженията са всичко останало, но не и зрелищни. От друга страна - досега яка битка не сме виждали в нито една игра от поредицата, така че обективно казано, всичко е наред.
Управлението също е пипнато и сградите в помощното меню вече могат да се прикачат към бързи бутони. Благодарение на тази екстра, вместо да цъкате по сто пъти, само с пет-шест кликвания си улеснявате живота многократно. Нововъведение в играта е и лесният и бърз избор на куест, ставащ само с едно кликване. Това е добре, когато човек е закъсал за пари, защото с малко усилия положението се закрепва за има-няма десет минутки .
Един от плюсовете на Anno 1404 Venice е добрата графика, макар в основата си да не е променена съществено от миналата серия. Визията, както се досещате от подзаглавието, се стреми максимално да улови духа на Венеция по времето на Ренесанса. Затова не може да не изкажем възмущението си от липса на въвеждащо филмче, но явно за такова не са достигнали или пари, или желание. Както и в миналата игра, така и в тази, звукът е на доста добро ниво. Интересно е, че, когато гледате някой северен остров, мелодията е една, а когато го смените с някой от ориенталските, тя плавно преминава в друга - ориенталска. Следователно, ако пък отидете на гости на Гарибалди, ще чуете италианска музика. По същия начин смяната на различните природни бедствия, рефлектира върху отделните мелодии.
Anno 1404 Venice е типичен експанжън. Главната формула не е променена, само са добавени някои дребни екстри. Кампанията, сама по себе си, не е кой-знае какво, даже на някои играчи може да се стори доста скучна. Също така, задачите, които се дават за подпомагане на икономиката, почти не са променени в сравнение с тези от миналата игра. Най-разочароващо е, че няма достъп до венецианските градове. Въпреки това играта е достатъчно добра, за да се хареса на феновете на поредицата. Към тях е и нашият съвет - ако искате голяма и независима империя, то трябва не само да осигурите необходимите ресурси за виртуалните ви поданици, но и вие самите да се подсигурите с много храна, вода и свободно време.
Имайки вече граждани, на бял свят се пръква и каймакът на обществото – благородниците. Те са най-проблемните и най-капризните жители на вашия град и, за да се сдобиете с тях, ще трябва да имате четвърти тип храна. Като върхов продукт на вашата хранително-вкусова промишленост тя се произвежда най-сложно. Изисква се отглеждане на добитък, добив на сол (копае се от скалите и се рафинира в реките) и комбинацията от двете представлява пържолите (според нас мусаката е върхът на хранителната промишленост, ама карай).
Ако искате да победите, задължително трябва да използвате възможността за развиване на тайни служби, защото те спомагат да саботирате производството на враговете, а оттам се забавя и тяхното развитие. Но не забравяйте - ако ви надушат, че ги шпионирате, нещата отиват на зле.
В по-късен етап на развитие играта позволява изграждането на армии, но не се надявайте да видите нещо подобно на Total War или пък C&C. Има твърде малък избор на единици. Достъпни са едва няколко наземни формирования - копиеносци, кавалерия, стрелци, артилерия, както и по два-три военни кораба. Тук е мястото да споменем, че сраженията са всичко останало, но не и зрелищни. От друга страна - досега яка битка не сме виждали в нито една игра от поредицата, така че обективно казано, всичко е наред.
Управлението също е пипнато и сградите в помощното меню вече могат да се прикачат към бързи бутони. Благодарение на тази екстра, вместо да цъкате по сто пъти, само с пет-шест кликвания си улеснявате живота многократно. Нововъведение в играта е и лесният и бърз избор на куест, ставащ само с едно кликване. Това е добре, когато човек е закъсал за пари, защото с малко усилия положението се закрепва за има-няма десет минутки .
Един от плюсовете на Anno 1404 Venice е добрата графика, макар в основата си да не е променена съществено от миналата серия. Визията, както се досещате от подзаглавието, се стреми максимално да улови духа на Венеция по времето на Ренесанса. Затова не може да не изкажем възмущението си от липса на въвеждащо филмче, но явно за такова не са достигнали или пари, или желание. Както и в миналата игра, така и в тази, звукът е на доста добро ниво. Интересно е, че, когато гледате някой северен остров, мелодията е една, а когато го смените с някой от ориенталските, тя плавно преминава в друга - ориенталска. Следователно, ако пък отидете на гости на Гарибалди, ще чуете италианска музика. По същия начин смяната на различните природни бедствия, рефлектира върху отделните мелодии.
Anno 1404 Venice е типичен експанжън. Главната формула не е променена, само са добавени някои дребни екстри. Кампанията, сама по себе си, не е кой-знае какво, даже на някои играчи може да се стори доста скучна. Също така, задачите, които се дават за подпомагане на икономиката, почти не са променени в сравнение с тези от миналата игра. Най-разочароващо е, че няма достъп до венецианските градове. Въпреки това играта е достатъчно добра, за да се хареса на феновете на поредицата. Към тях е и нашият съвет - ако искате голяма и независима империя, то трябва не само да осигурите необходимите ресурси за виртуалните ви поданици, но и вие самите да се подсигурите с много храна, вода и свободно време.
Нови ревюта
Нови превюта
За да добавите коментар трябва да се логнете ...