Не се научиха тия хора, че когато видиш безжизнен космически кораб, реещ се в пространството, работата не е на добре и най-добре да го обсипеш с няколко протонни торпеда и за по-сигурно, ако ти се намира под ръка, да му метнеш един небрежен нюк. Покорителите на междузвездните пространства все едно ги избират с конкурс за тъпота - пичовете постоянно пренебрегват елементарни техники за безопасност, благодарение на което непрекъснато си навличат бели на главите. После каква репутация ще имаш сред извънземните? Навярно ни считат за живи, но не и за разумни същества.

В тук разглежданата игра, наречена Greed: Black Border, дело на чутовно неизвестното австрийско студио ClockStone Software, случаят е същия. На играча му се пада да изследва тайнствен (че какъв иначе) космически съд. Играта се води хак-енд-слаш RPG и отдалеч си личи, че е прицелена към онези фенове на Diablo, които в момента грайндват поредното подземие в Torchlight, оглеждайки се за нещо, което да засити интереса им до идването на третата серия.


Казано куме право в очи – Greed e Diablo клон


Или е кацнал на клона на Diablo - все тази. Малко по-дискусионна е принадлежността й към ролевия жанр. След като главният протагонист в първото ниво се сражава с прилично количество роботи, изпращани от откачилата система за безопасност на кораба, а екипажа се превръща в мутанти, историята практически изпада в състояние на клинична смърт и до самия край не показва никакви признаци на живот. Поради тази причина не е чудно, че започва да понасмърдява зловещо, досущ като истински труп.
Просто набързо ни се обяснява, че е имало злополука, а след действието се свежда до банално избиване на де що мърда и толкова. Предполагаме, че все пак са били наети някакви сценаристи, защото от време на време се попада на късчета информация, касаеща историята на земните колонии и сложните им взаимоотношения, но така или иначе, не намира никакво реално отражение в геймплея.


Куестове ли? Мисии имаш предвид? Няма.


Забравете за тази дума, както и за нейните синоними. Greed предлага суров екшън от типа “вдигни си задника от точка А и го закарай до точка Б”, по пътя е желателно да оставиш гора от трупове, подгизнала в море от кръв, ако противниците са роботи ги превърни в дъжд от метални стружки и вторични суровини. Ролевата система е както подобава - фрапиращо примитивна. На разположение са три основни параметъра и същото количество способности. Че то и в ултра долнопробното подобие на RPG по безобразно тъпия филм Пърси Джаксън и Олимпийците: Крадецът на мълнии (очаквайте есклузивно ревю съвсем скоро, щото само ние знаем, че има такава игра) съществува по-добра и богата ролева система.

При инвентара положението също не е цветущо - героят може да носи шлем и доспехи, а типът оръжие зависи от класа, който сте избрали. Наистина, всеки един от тези предмети може да се постави като допълнителен елемент, чрез който да се подобрят параметрите на питомника, но къстъмизацията си остава солидно ограничена.

Забавихме за незабравимите герои

Може да се избира измежду три класа – могъщ щурмовак, космически десантчик и крехка на глед девойка-учен. Всеки един от тях може да използва оръжие от един-единствен вид, което не може да се заменя с друго. Щурмовакът е оборудван с огнепръскачка и съответно трябва да е на по-близко разстояние до врага. Десантчикът разчита на огромната си картечница, а професорката предпочита да държи тълпите възможно най-надалеч, благодарение на своята плазмена пушка. Независимо, че героите се различават един от друг геймплеят си остава почти непроменен независимо с кой персонаж играете. Любопитно е, че всеки от тях притежава богата биография. Те са служили в едно или друго време в специалните части на колониалната армия, но в даден момент са дезертирали, понеже е трябвало да изпълнят задача, несъответстваща на високите им принципи. Както споменахме по-горе - историята е обещаваща, но не добре развита.

И за да не си мислите, че сме поредните хейтъри, защото сме люде, говорещи истината и само истината (докато не се появи някой, който да ни подкупи), ще признаем, че екшънът, за разлика от RPG елементите, e приятен. Това впечатление се създава най-вече от факта, че рядко ни се случва да играем подобен тип заглавия със sci-fi декорация.
Да, екшънът наистина е добър, но... стига да се преборите с леките недомислици в управлението. Навярно знаете, че при всички ролеви игри с хак-енд-слаш уклон е прието левия бутон да отговаря за придвижването на героя и базовата атака? В Greed, героите обстрелват гадините от разстояние и е жизненоважно да се на прилична дистанция. Е, сега си представете какво се случва, когато в бързината не нацелите някое от малките чудовища – точно така - юнакът ви се втурва към тълпата за братска прегръдка.


Поредният гвоздей в ковчега на играта е скучният дизайн на нивата.


Предполагаме, че те са дело на някакъв рандъм генератор, който е изпаднал в творческа криза. Първите части се състоят от серия зле осветени стаи и коридори, приличащи си като две капки вода. Може да са еднакви, ама за сметка на това са дълги. След като се премине кораба се оказвате на повърхността на неизвестна планета. Картината, обаче си остава същата - неприветливи и слаби като замисъл пустинни пейзажи.
Еднакво структурираните нива са населени от няколко вида бойни роботи, зомбита и гигантски насекоми. В продължение на цялата кампания се срещате непрекъснато с все същите мутанти и роботи, каквито са в началото на играта. Просто силата им и количеството живот се покачват успоредно с тези на героя. Гениално.
Наред с безконечното громене на еднообразни тълпи от противници от време на време се налага да се решават някакви загадки. Те са два типа - за малоумници и за късметлии. С това смятаме да изчерпим темата, защото искаме да избягаме от кошмара, наречен Greed. Остава ни да стискаме очите си в опит да заспим отново, надявайки се да ни сполети скойният и здравословен сън, който да ни донесе забрава, защото стискането на пръсти този път не помогна. Ефтинкото си е ефтинко.